На 13 сутринта с баща ми, който бе от нощна смяна, хванахме влак "Чайка" и в 9:20 бяхме в Карлово / не е за вярване, че щом съм във влака той е навреме/. Минаваме през града и в 9:55 поемаме нагоре по пътеката.
Слънцето пече и е доста горещо. Спираме на първата чешма за вода, да се поохладим.
След малко дойде ред и на снимките към Карлово.
И нагоре по пътеката покрай реката, скоро стигнахме баража.
Минахме разклона за х. Равнец. Беше доста горещо, а реката бе така бистра и шумолеше около нас, та все ми идеше да се окапя. Харесах си едно вирче и бе ред да понамокрим краката.
Продължаваме нагоре и скоро ни стигат две момчета с два натоварени коня - изнасяха продукти за х. В. Левски.
Минаваме моста:
И сме на х. Хубавец. Тук имаме малко разногласия за почивка или не. Аз не исках да спираме, а баща ми дори реши и да обядва.
Скоро отново сме на път. Покрай Стара река, минаваме "мечи гроб", пак покрай реката и неусетно сме на х. Балкански рози. Там те посрещат с една неправилно написана на латиница табела за " Добре дошли" - по-добре на български да я бяха написали или да нямаше надпис.
След кратко спиране, отново сме покрай реката.
През няколко мостчета.
И сме на х. Васил Левски.
Време е за почивка. Докато свалим раниците и седнем, дойде Сливенската група. С една част от тях отидохме до Карловското пръскало.
След като се върнахме на хижата следваше малка почивка за обяд за нас, а други се излежаваха на слънце:
От хижата до "Петолъчката", бяхме със Сливенската група, която отиваше към х. Рай. Скоро излязохме от гората и се откриха гледки към върховете, които ни очакват утре.
Продължихме нагоре, снимайки цветя, пиейки вода от реката и така до "Петолъчката", където се разделихме.
Скоро и вр. Ботев се показа:
Второто минаване на реката след "Петолъчката" бе интересно между две преспи, а още по-интересно бе как реката си е пробила път през долната преспа и си тече.
Скоро стигнахме и зсл. Ботев. Мислехме да оставим багажа и да се качим до върха, но разбрахме, че ще е препълнен вечерта - дори в столовата няма да има места. Така решехме да си починем малко и да се качваме към върха, където да нощуваме. А само до час по-рано се чудех дали да се кача по-късничко, за да снимам залеза.
Неусетно се качихме и на върха. Подминах пирамидата, но извиках на баща ми да отиде към нея и аз тръгнах натам. Последваха доста снимки.
Имаше и други, които ще нощуват на върха. Баща ми седна при тях да вечерят, а аз си сложих якето, взех ръкавиците и фотоапарата и първо направих една обиколка на върха.
След това се оглеждах за удобно място, за да седна и да снимам залеза. Започна да духа лек ветрец и да захладнява. Скоро слънцето ще се скрие зад хоризонта, което значи, че е време за снимане.
Малко почивка при останалите докато се стъмни и отново с фотоапарата на обиколка по върха в опити за нощни снимки. Някои ставаха, други не - има какво още да се желае.
Снимах докато не видях, че батерията ми започва да намаля, след което реших, че е време да спирам със снимките, за да имам батерия за следващия ден.
Сутринта нещо никак не ми се ставаше, че и изгревът по изтървах. Станах към 05:30, мислейки, че изгревът е към 6, както бе предния ден в Карнобат. Но не бе така. Та и ето и първите снимки за деня.
От снимане забравих, че имам имен ден. Сетих се, когато баща ми стана и ме поздрави.
Та слънцето вече печеше и бе време да слизаме от върха. На заслона спряхме да закусваме. И след това се отправихме към Безименния връх.
От него поглед назад към заслона и върха.
Скоро стигнахме и разклона за х. Плевен.
Идеята ни бе да подсечем Жълтец, да се движим горе долу по равно и да хванем под него подсичащата пътека. Мисля, че добре се получи. Ще може след Безименния да се тича до Кръстците.
Видя се и пътечката под Жълтец, само малко слизане и минаване през преспата и сме на нея.
Тук нещо почна да ми се бяга много и имах усещането, че се движим по-бавно и от мравките. Та реших да спра да снимам наоколо и да дам шанс на баща ми да е доста по-напред, че иначе не знам как щеше да ме стига.
Достатъчно се позабавих в снимане. Беше време да вървя напред. Точно преди Костенурката настигнах баща ми. А как само ми се искаше да се кача до горе, гледайки пирамидката на върха, но го оставих за следващия път.
Неусетно подминахме Костенурката и пред нас ни чакаха Кръстците и Големия Купен.
По ето този ръб се улисах отново да снимам:
а пък баща ми нещо се чудеше за пътеката - не му харесвало това стръмно слизане и искал да го избегне. Да, но не може, така си върви пътечката - ако иска да слиза надолу към друга личаща пътека и после пак да се кача.
Време бе да се качаме и към Кръстците. Обща снимка:
и напред. Заразбързах се аз нагоре, продължавайки да снимам.
След малко пред нас остана само моя любим вр. Голям Купен.
Време е да го качваме. Пак се за разбързах. Започна и въжето.
Имаше красиви цветя около скалите.
В гората в ниското се виждаше х. Васил Левски.
Още малко качване:
И е време за голяма почивка на върха.
Баща ми седна малко в страни зад пилона и извади да обядва.
Аз се разположих на връхната точка.
Извадих книгата, за да пиша в нея. Цялата бе мокра. Страниците бяха разбъркани, а някои скъсани. Докато бяхме на върха я държах отвън на слънце да поизсъхне.
Опитваха се да ме убеждават да слезем по рида Хубавец, за да стигнем по-бързо в Карлово и да има време да идем да ядем сачове, но не успяха. Исках да минем изцяло траверса, което значеше на качим и Амбарица.
Докато почивахме на върха се качиха дете с баща си и още един мъж от х. В. Левски. Записахме се всички в книгата. Снимахме се.
Баща ми тръгна на слиза, но не по улея и въжето, а от страна към езерото. И другите хора тръгнаха. А на мен никак не ми се тръгваше. Дори реших къде да си опъна спалния чувал следващия път и да нощувам на върха. Поснимах още малко в различни посоки. Батерията почна да свети в червено - скоро ще свърши.
За съжаление бе време и аз да тръгвам надолу.
Скоро Купена бе зад нас и ние напредвахме към вр. Амбарица.
Подминаваме разклона за х. Амбарица. Продължаваме напред. Снимах и първата и последна змия за тези два дена, друга поне аз не видях.
Неусетно се качихме и на вр. Амбарица. Тук бе и поредния спор - баща ми искаше да вървим, че нямало да ни стигне времето, пък аз бях решила да почивам на върха. Та отново започнах със снимките.
Отново тръгнаха преди мен, но доста бързо бяха настигнати, че и задминати. Снимах по пътя и си мислих, колко неприятно е бягането по този каменист път и как трябва да тичам внимавайки по него на 100х24.
Разминахме се с един моторист, който така профуча, че не успях да го снимам. И с доста голяма група качващи се без багаж до вр. Амбарица. Скоро слязохме и до х. Добрила. Спряхме да напълним вода, че почти ни беше свършила.
Време бе да слизаме към Сопот. Тръгваме по черния път в ляво, който подсича вр. Добрила. Задминаваме семейства с малки деца, един разклон и стигаме горната лифт станция.
Продължаваме да слизаме надолу и какво да видя рекичка и тече вода. Време е да спрем и да си поразхладим краката. А около нея има красиви омайничета.
Продължихме със слизането. Минахме границата на парка и стигнахме междинната лифт станция. Лифтът работеше от Сопот до тук.
Подминахме лифт станцията и заслизахме надолу. Първо по пътечка, сечаща завоите на пътя, а после и по него.
Слизането не бе никак приятно. Пътят бе чакълиран и нанадолнището голямо. Чудех се "как ли ще се качва това?" и аз не мисля, че мога да го кача. Баща ми дори падна веднъж. А слизането нямаше край. И точно когато си мислехме, че скоро няма да слезем и сме на асфалт, а обръщайки се в гръб към пътя от който слизаме има табела за х. Добрила.
Продължаваме си по асфалта, сгънахме щеките и пред нас чешма. Но само дето и се зарадвах толкова. Водата не ставаше за пиене, вонеше на тиня. Беше ужасна. Та не пийте вода от тази чешма:
В дясно по пътя можеше да се слезе в Анево, а ние поехме по този в ляво, за да слезем в Сопот. Появиха се първите къщи. Имаше череши.
Излязохме на улица "Бели брегове" и от там към лифта.
Последва кратко стръмно спускане. А след него река. Е да имаше мост, но беше толкова горещо, че се събухме и през реката.
Излязохме на паркинга пред лифта.
И от там по асфалта на долу към Сопот. На влизане в града най-после разбрахме от къде идваше музиката, която се чуваше още от малко след междинната лифт станция. Имало концерт на "Козарите".
Излязохме и на главния път. По него малко в ляво и сме на спирката и чакаме автобус за Карлово.
След петнайсетина минути чакане и още толкова возене сме в Карлово.
Отидохме към центъра. Спрях ме до чешмата за вода, а аз пак си измих краката. Отбих се отсреща до магазина за бира във влака и сладолед за баща ми.
След това слязохме към гарата. Нашият влак закъсняваше с 10 мин., а този от Бс с 15 мин., което значи, че срещата ще е тук и няма да закъсняваме с повече поне до Дъбово.
Качихме се във влака. Аз си отворих бирата и взех телефона да видя как е минала Обиколката на Витоша, а баща ми си направи салата и си пи ракията.
И тази вечер успях да снимам залеза, но този път от влака над Хаимбоаза.
